Щурци

Информация
Видове
Навици
Местообитание
Размножаване
Вредни ли са?
Превантивни мерки
Съвети за безопасност
Методи за унищожаване и контрол

Щурците са правокрили насекоми, известни с характерното „свирене“ (стридулация) на мъжките. Повечето видове са нощни – през деня се крият, а привечер излизат да търсят храна.

В градини, оранжерии и стопански дворове щурците могат да се превърнат в проблем, защото прегризват разсад, нежни листни части и семена. Добрата новина е, че контролът им обикновено се постига с комбинация от хигиена, ограничаване на укритията и подходящи капани/примамки.

Място за изображение – щурец отблизо (полски/домашен), детайл на крилата

Информация за щурците

Разред: Orthoptera (Правокрили)

Семейство: Gryllidae (истински щурци)

Местообитание: тревни площи, ниви, градини, дворове; под камъни/дънери, в почвени пукнатини и плитки тунели; някои видове навлизат в постройки и оранжерии

Видове в България: полски щурец, домашен щурец, черен/пустинен щурец

Продължителност на живот: най-често един сезон; възрастните живеят около 2–4 месеца

Размножаване: женската снася яйца в почвата с яйцеполагало; развитие с непълна метаморфоза

Видове щурци в България

Полски щурец (Gryllus campestris) – тъмнокафяв/черен, живее в къси тунели в почвата по ливади и обработваеми площи.
Домашен щурец (Acheta domesticus) – по-светъл, често се среща около сгради и в помещения; може да се развива и в оранжерии.
Черен щурец (Gryllus spp.) – по-едър, със силно „свирене“, активен привечер и нощем; често в дворове и градини.

Място за изображения – полски vs домашен щурец, сравнение на окраска/размер

Навици

С какво се хранят?

Щурците са всеядни. В градините посягат на нежни зелени части, разсад и семена, събират паднали плодове и растителни остатъци. При недостиг на растителна храна могат да изяждат дребни безгръбначни, ларви и яйца, а при висока гъстота се наблюдава и канибализъм.

Когато са близо до хората (постройки/оранжерии), лесно оцеляват заради достъпа до плодове, зеленчуци и зърнени/комбинирани храни.

Активен период

Най-активни са от късна пролет до есента, предимно привечер и през нощта. Топлото време усилва движението и „песента“ на мъжките, като честотата на чуруликане се увеличава с температурата.

В нашите условия възрастните най-често се появяват около юни и завършват жизнения си цикъл до есента. В топли/отопляеми помещения активността може да се задържи по-дълго.

Място за изображение – щети по разсад/листа или щурец в близост до леха

Местообитание

Щурците обитават места с укрития и рохкава/песъчлива почва: тревни площи, ниви, градини и дворове, под камъни и дънери, в почвени пукнатини и плитки тунели. По-едрите видове могат да правят и по-дълбоки ходове.

Нерядко навлизат в постройки и оранжерии, привлечени от топлина, храна и нощно осветление, като се крият във фуги, под бордюри и край площадки.

Място за изображение – типични укрития (камъни, дъски, пукнатини в почва)

Размножаване

Женската снася яйца в почвата с дългото си яйцеполагало, като предпочита топла и умерено влажна (но не мокра) почва. Развитието е с непълна метаморфоза: яйце → нимфи (няколко линяния) → възрастно.

При полските щурци в умерен климат нимфите често презимуват, а възрастните се появяват главно от май до юли. „Песента“ на мъжките служи за привличане на женските и маркиране на територия.

Не се изгражда истинско гнездо, но възрастните и нимфите поддържат норки/убежища в почвата, от които излизат основно нощем. При полския щурец ходовете често са на дълбочина приблизително 15–30 см.

Вредни ли са щурците?

В градини и разсадници щурците могат да бъдат сериозен проблем – прегризват разсад, листни дръжки и семена, правят малки входове в почвата край растенията и понякога унищожават млади насаждения на петна.

В жилища са по-скоро досадни (шум/присъствие), отколкото опасни. Не жилят и рядко хапят – при притискане е възможно леко „щипване“. Не се считат за значими преносители на болести за хората, но спазвайте обща хигиена след работа в почва.

Препоръчани продукти и решения

Продуктов widget – капани/лепливи плоскости, примамки, инсектициди за точково приложение

Категории продукти

Категории: Капани за насекоми, Препарати за градина, Препарати за пълзящи насекоми

Превантивни мерки

Поддържайте тревата окосена и премахвайте купчини листа, слама, дъски и други укрития.
Не оставяйте паднали плодове и органични отпадъци около лехите – това е постоянен хранителен ресурс.
Избягвайте постоянно преовлажняване и задържане на вода; дренирайте проблемни участъци.
Защитете разсада с агротекстил/ситни мрежи, особено в ранните седмици след засаждане.
Уплътнете фуги и отвори към помещения/оранжерии и използвайте прагове/четки под врати.
Намалете нощното осветление близо до входове и лехи – светлината може да привлича насекомите.

Съвети за безопасност

Работете с ръкавици при почистване на укрития и при поставяне на капани.
В закрити помещения проветрявайте добре и избягвайте нецелеви пръскания.
При употреба на препарати – използвайте само според етикета и далеч от деца и домашни любимци.

Методи за унищожаване и контрол

Механични капани – лепливи и „ямкови“ (pitfall) капани около лехи и входове; проверявайте ежедневно/през ден.
Примамки/стръв – поставяйте целево около огнищата и по периферията (навън), за да не ги привличате към растенията.
Биологичен контрол – насърчавайте естествени врагове (птици, таралежи) чрез подходяща среда.
Инсектицидни средства – при силно нападение: точкови обработки по етикет, предимно по периферията и достъпите (вън), за да ограничите риска за опрашители и полезни видове.
Професионално третиране – при масова популация или повторни огнища в оранжерии/дворове.

Често задавани въпроси

Как да разбера дали имам проблем с акари?

Може да усетиш симптоми като сърбеж, кихане, хрема, възпалени очи — особено ако си алергичен. Освен това ще забележиш прах, който се събира по-често от обикновеното и потъмнели участъци по матраци и възглавници.