Съсели
Съселите (познати и като „сънливци“) са дребни нощни бозайници от семейство Gliridae, известни с това, че се катерят отлично и могат да преминават през много тесни отвори. Отличителна особеност е дългият им зимен сън – в природата хибернацията може да продължи до около 6–7 месеца.
Проблемът започва, когато съселите се заселят в подпокривни пространства, тавани и стопански постройки. Тогава най-честите оплаквания са нощен шум, гризане на изолации и кабели, замърсяване и щети по съхранявани продукти и зимнина. Подходът трябва да е хуманен и насочен към ограничаване на достъпа, премахване на привличащи фактори и прогонване, вместо рискови „крайни“ методи.
Информация за съселите
Разред: Rodentia (Гризачи)
Семейство: Gliridae (Съселиви)
Местообитание: широколистни гори, градини, хралупи, живи плетове; при контакт с човека – подпокривни пространства, тавани и стопански постройки
Видове в България: градински съсел, лешников съсел, горски съсел, обикновен (европейски) съсел
Продължителност на живот: обикновено 5–7 години в природата; при защитени условия може да достигне по-голяма възраст
Размножаване: веднъж годишно през активния сезон; женската ражда 2–9 малки, които остават в гнездото няколко седмици
Видове съсели в България
У нас се срещат няколко вида съсели, които се различават по размер, окраска и предпочитано местообитание. В практиката при проблеми в тавани и постройки най-често се подозира обикновеният (европейски) съсел, но и други видове могат да навлизат в човешки сгради.
- Обикновен (европейски) съсел (Glis glis) – най-едър (тяло ~15–20 см) с пухкава опашка и големи тъмни очи; често се заселва в тавани и стопански постройки.
- Лешников съсел (Muscardinus avellanarius) – най-дребен, оранжево-кафяв; предпочита храсти и живи плетове, отличен катерач.
- Горски съсел (Dryomys nitedula) – средно голям, с „маска“ около очите; обитава гори, паркове и краища на насаждения.
- Градински съсел (Eliomys quercinus) – разпознаваем по контрастните тъмни линии по лицето; среща се в градини и овощни райони и понякога навлиза в постройки.
Навици
С какво се хранят?
Съселите са всеядни и много приспособими. Основната им храна включва ядки, жълъди, семена и плодове. През есента търсят висококалорична храна, за да натрупат запаси за дългия зимен сън.
Освен растителна храна могат да консумират насекоми, яйца на птици и дребни безгръбначни. В близост до хората често посягат на зимнина, зърнени храни, сушени плодове и продукти, съхранявани в мазета и тавани.
Активен период
Съселите са нощни – през деня се крият в хралупи, гнезда и подпокривни кухини, а след залез стават активни. В нашите условия активният им сезон е от пролетта до есента, след което изпадат в хибернация.
Ако чувате тичане, „драскане“ или шум в тавана нощем, особено през лятото и ранната есен, това е типичен сигнал за активност на съсел или други дребни бозайници.
Местообитание
В природата съселите предпочитат широколистни гори, хралупи, гъсти храсти и живи плетове. Те са отлични катерачи и често използват дървета, лози и фасади, за да достигнат до високи точки.
Когато навлязат в населени места, най-често се настаняват в тавани, подпокривни пространства, навеси, плевни и изоставени постройки, където намират топлина, укритие и храна. Влизат през незабележими пролуки – около стрехи, керемиди, обшивки, отвори за кабели и вентилации.
Размножаване
Съселите се размножават обикновено веднъж годишно през активния сезон (късна пролет – начало на лятото). След бременност от около 3–4 седмици женската ражда 2 до 9 малки.
Гнездото се прави от суха трева, листа, мъх и други меки материали и може да е в хралупа, къщичка за птици или в таван. Малките остават в гнездото няколко седмици, докато станат самостоятелни.
Вредни ли са съселите?
В природата съселите имат своята роля и са част от хранителните вериги. Проблемът е, че при заселване в постройки могат да причинят реални материални щети и сериозен дискомфорт:
- шум през нощта – тичане по греди, стържене, „драскане“;
- гризане на изолации, дърво, пластмаси и електрически кабели (риск от късо съединение);
- замърсяване с урина и изпражнения, неприятна миризма;
- щети по храни и зимнина в тавани, мазета и стопански помещения;
- в градини и овощни площи – повреди по плодове и млади насаждения при хранене.
Съселите по принцип избягват хората, но при уплаха могат да ухапят. Затова контактът трябва да се избягва, а почистването да се прави внимателно. Важно: при работа с диви животни и особено при използване на капани/прогонване е разумно да се съобразите с местните правила, защото някои видове могат да са със специален режим на защита.
Препоръчани продукти и решения
Категории продукти
Превантивни мерки
- Запечатайте входните точки – пролуки около стрехи, керемиди, обшивки, отвори за кабели/тръби; поставете мрежи на вентилации и коминни отвори.
- Ограничете достъпа до храна – не оставяйте леснодостъпни ядки, плодове, зърно и зимнина в подпокривни и стопански помещения; използвайте плътно затворени съдове.
- Поддържайте чист таван/склад – премахвайте натрупани вещи и меки материали (парцали, вата, кашони), които улесняват гнезденето.
- Подкастрете клони и лози близо до покрива – съселите са отлични катерачи и често „влизат“ по растителността.
- Профилактика с уреди/репеленти – ултразвукови устройства и ароматни бариери могат да помагат, когато се комбинират с уплътняване.
Съвети за безопасност
- Не хващайте съсел с голи ръце. При нужда използвайте ръкавици и инструменти.
- При почистване на таван/мазе носете маска и ръкавици; избягвайте вдишване на прах от замърсени места.
- След открити следи (урина/изпражнения) – почистете и дезинфекцирайте повърхностите и проветрете добре.
- Ако има съмнение за погризани кабели – изключете захранването и потърсете електротехник.
- При ухапване: измийте обилно, дезинфекцирайте и потърсете медицински съвет при подуване/болка или ако раната е дълбока.
Методи за прогонване и контрол
- Уплътняване (ключов метод) – след локализиране на входните точки ги затворете с подходящи материали (мрежи, решетки, уплътнители). Това е най-устойчивото решение в дългосрочен план.
- Ултразвукови уреди – могат да намалят активността, особено в тавани/мазета, но работят най-добре в комбинация с ограничаване на достъпа и храна.
- Ароматни/натурални репеленти – масла (напр. мента) и бариери около рискови зони; ефектът е индивидуален и изисква подновяване.
- Хуманни капани – прилагат се внимателно, като се проверяват често; освобождаването трябва да е съобразено с местните правила и безопасност.
- Професионална помощ – препоръчителна при повтарящи се заселвания, труднодостъпни покриви, много входни точки или при риск от електроинсталацията.
Често задавани въпроси
Как да разбера дали имам проблем с акари?
Може да усетиш симптоми като сърбеж, кихане, хрема, възпалени очи — особено ако си алергичен. Освен това ще забележиш прах, който се събира по-често от обикновеното и потъмнели участъци по матраци и възглавници.
Как да разбера дали имам проблем с акари?
Може да усетиш симптоми като сърбеж, кихане, хрема, възпалени очи — особено ако си алергичен. Освен това ще забележиш прах, който се събира по-често от обикновеното и потъмнели участъци по матраци и възглавници.
Как да разбера дали имам проблем с акари?
Може да усетиш симптоми като сърбеж, кихане, хрема, възпалени очи — особено ако си алергичен. Освен това ще забележиш прах, който се събира по-често от обикновеното и потъмнели участъци по матраци и възглавници.
Как да разбера дали имам проблем с акари?
Може да усетиш симптоми като сърбеж, кихане, хрема, възпалени очи — особено ако си алергичен. Освен това ще забележиш прах, който се събира по-често от обикновеното и потъмнели участъци по матраци и възглавници.
Как да разбера дали имам проблем с акари?
Може да усетиш симптоми като сърбеж, кихане, хрема, възпалени очи — особено ако си алергичен. Освен това ще забележиш прах, който се събира по-често от обикновеното и потъмнели участъци по матраци и възглавници.
