Лисици

Информация
Видове в България
Навици
Местообитание
Размножаване
Вредни ли са?
Превантивни мерки
Съвети за безопасност
Методи за борба

Лисиците са едни от най-разпознаваемите диви животни в българската природа, известни със своята хитрост, адаптивност и умение да оцеляват в разнообразни среди. Те са бързи, изключително пъргави и използват острото си зрение, слух и обоняние, за да ловуват и да избягват опасности.

Освен като символ на ловкост в народните приказки, лисиците играят важна екологична роля – регулират числеността на гризачи и други малки животни, като по този начин поддържат баланса в екосистемите.

Място за изображение – лисица / следи / бърлога

Информация за лисиците

Разред: Carnivora (Хищници)

Семейство: Canidae (Кучеви)

Местообитание: Гори, полета, ниви, пасища, планини, селскостопански райони и близо до населени места

Видове в България: Най-често червената лисица (Vulpes vulpes), по-рядко меланистични („черни“) форми

Продължителност на живот: Обикновено 3–5 години в природата; в плен до 10–12 години

Размножаване: Раждат живи малки; бременност 50–55 дни; обикновено 2–6 малки

Видове в България

У нас се среща основно червената лисица (Vulpes vulpes), като в някои райони се наблюдават и меланистични форми („черни лисици“).

Място за изображение – червена лисица / меланистична форма

Навици

С какво се хранят?

Лисиците са всеядни. Основната им храна са дребни гризачи (мишки, полевки), но в менюто им често влизат зайци, птици и яйца, жаби, гущери, насекоми и понякога риба. През лятото и есента консумират плодове и горски дарове – къпини, боровинки, ябълки, грозде.

Когато живеят близо до населени места, не се колебаят да използват и лесни източници като остатъци от храна и отпадъци, както и да консумират мърша.

Активен период

Активни са през цялата година и нямат зимен сън. Обикновено ловуват привечер, през нощта или в ранните утринни часове, когато плячката е по-активна. В селски и градски райони, при свикване с човешко присъствие, могат да се движат и денем в търсене на храна.

Местообитание

Лисиците са сред най-приспособимите хищници. Срещат се в гори, степи, планински райони, ливади, пасища и селскостопански земи – както в равнините, така и във високите части на страната.

В близост до хората често се заселват край села и градове, като използват дворове, изоставени постройки, стопански сгради и дори паркове като укрития и източници на храна.

Място за изображение – местообитание/следи/район около стопанство

Размножаване

Лисиците се разгонват през зимата, най-често в периода януари–февруари. След бременност около 51–53 дни женската ражда обикновено 4–6 малки, като при благоприятни условия броят може да бъде и по-голям.

Лисичетата се раждат слепи и глухи, очите се отварят след около две седмици, а към края на първия месец започват да излизат от бърлогата. Малките остават при родителите около 3–4 месеца, след което започват да търсят собствена територия.

Място за изображение – бърлога/малки/цикъл на развитие

Вредни ли са лисиците?

Лисиците имат важна роля в природата като регулатори на гризачи и дребни животни. В близост до населени места обаче могат да създадат проблеми – нападения над домашни птици, разравяне на градини или разнасяне на отпадъци.

По правило избягват контакт с хора, но при заплаха, попадане в капан или при болест е възможно да ухапят, което крие риск от инфекции. Те не причиняват директно пъпки, но бълхи и акари от козината им могат да преминат върху хора и домашни любимци и да предизвикат кожни раздразнения.

Лисиците могат да бъдат преносители на:

бяс – сериозна опасност за хора и животни;
токсоплазмоза и други паразитни заболявания;
глисти и тении – чрез изпражнения или външни паразити.

Препоръчани продукти и решения

Тук постави уреди за прогонване (ултразвукови), репеленти (миризми), светлини с датчик, решения за защита на кокошарници

Категории продукти

Тук постави банери/линкове към категории (Уреди за прогонване, Репеленти, Защита на двор/птици и др.)

Превантивни мерки

поддържайте оградите стабилни, високи поне 1,5–2 м и заровени на 30–40 см, за да се предотвратят подкопи;
укрепете кокошарници, зайчарници и стопански постройки – плътни врати, прозорци и мрежи;
съхранявайте отпадъците в плътно затворени съдове, недостъпни за животни;
премахвайте хранителни източници – остатъци от храна, паднали плодове и зеленчуци;
поставете осветление с датчици за движение или водни пръскачки със сензор;
използвайте ултразвукови уреди или шумови устройства за прогонване;
ползвайте миризми, които отблъскват – цитруси, оцет, кафе, амоняк (внимателно и безопасно);
присъствието на куче пазач често е ефективно средство срещу проникване на лисици.

Място за изображение – укрепен кокошарник/ограда/осветление със сензор

Съвети за безопасност

използвайте само хуманни методи за прогонване – ултразвукови уреди, живоловни капани, водни системи;
не прилагайте токсични примамки или отрови – опасни са за хора, домашни любимци и други животни;
при ухапване или съмнение за контакт с болна лисица потърсете медицинска помощ незабавно;
ограничете директен контакт и не се опитвайте да хващате диво животно без подготовка.

Място за изображение – безопасно поведение/контакт с диви животни

Методи за борба

Лисиците не подлежат на унищожаване, а на прогонване и контрол, особено в близост до стопанства и дворове.

капани за живо улавяне – поставят се по пътеките им и примамват с храна; преместването се извършва според закона;
ултразвукови уреди – излъчват честоти, неприятни за лисиците;
водни и светлинни системи – плашат животните и ги държат на разстояние;
натурални репеленти – оцет, амоняк (внимателно), цитрусови кори, кафе.

Място за изображение – уреди/светлини/капани/репеленти

Често задавани въпроси

Как да разбера дали имам проблем с акари?

Може да усетиш симптоми като сърбеж, кихане, хрема, възпалени очи — особено ако си алергичен. Освен това ще забележиш прах, който се събира по-често от обикновеното и потъмнели участъци по матраци и възглавници.