Лисици
Лисиците са едни от най-разпознаваемите диви животни в българската природа, известни със своята хитрост, адаптивност и умение да оцеляват в разнообразни среди. Те са бързи, изключително пъргави и използват острото си зрение, слух и обоняние, за да ловуват и да избягват опасности.
Освен като символ на ловкост в народните приказки, лисиците играят важна екологична роля – регулират числеността на гризачи и други малки животни, като по този начин поддържат баланса в екосистемите.
Информация за лисиците
Разред: Carnivora (Хищници)
Семейство: Canidae (Кучеви)
Местообитание: Гори, полета, ниви, пасища, планини, селскостопански райони и близо до населени места
Видове в България: Най-често червената лисица (Vulpes vulpes), по-рядко меланистични („черни“) форми
Продължителност на живот: Обикновено 3–5 години в природата; в плен до 10–12 години
Размножаване: Раждат живи малки; бременност 50–55 дни; обикновено 2–6 малки
Видове в България
У нас се среща основно червената лисица (Vulpes vulpes), като в някои райони се наблюдават и меланистични форми („черни лисици“).
Навици
С какво се хранят?
Лисиците са всеядни. Основната им храна са дребни гризачи (мишки, полевки), но в менюто им често влизат зайци, птици и яйца, жаби, гущери, насекоми и понякога риба. През лятото и есента консумират плодове и горски дарове – къпини, боровинки, ябълки, грозде.
Когато живеят близо до населени места, не се колебаят да използват и лесни източници като остатъци от храна и отпадъци, както и да консумират мърша.
Активен период
Активни са през цялата година и нямат зимен сън. Обикновено ловуват привечер, през нощта или в ранните утринни часове, когато плячката е по-активна. В селски и градски райони, при свикване с човешко присъствие, могат да се движат и денем в търсене на храна.
Местообитание
Лисиците са сред най-приспособимите хищници. Срещат се в гори, степи, планински райони, ливади, пасища и селскостопански земи – както в равнините, така и във високите части на страната.
В близост до хората често се заселват край села и градове, като използват дворове, изоставени постройки, стопански сгради и дори паркове като укрития и източници на храна.
Размножаване
Лисиците се разгонват през зимата, най-често в периода януари–февруари. След бременност около 51–53 дни женската ражда обикновено 4–6 малки, като при благоприятни условия броят може да бъде и по-голям.
Лисичетата се раждат слепи и глухи, очите се отварят след около две седмици, а към края на първия месец започват да излизат от бърлогата. Малките остават при родителите около 3–4 месеца, след което започват да търсят собствена територия.
Вредни ли са лисиците?
Лисиците имат важна роля в природата като регулатори на гризачи и дребни животни. В близост до населени места обаче могат да създадат проблеми – нападения над домашни птици, разравяне на градини или разнасяне на отпадъци.
По правило избягват контакт с хора, но при заплаха, попадане в капан или при болест е възможно да ухапят, което крие риск от инфекции. Те не причиняват директно пъпки, но бълхи и акари от козината им могат да преминат върху хора и домашни любимци и да предизвикат кожни раздразнения.
Лисиците могат да бъдат преносители на:
- бяс – сериозна опасност за хора и животни;
- токсоплазмоза и други паразитни заболявания;
- глисти и тении – чрез изпражнения или външни паразити.
Препоръчани продукти и решения
Категории продукти
Превантивни мерки
- поддържайте оградите стабилни, високи поне 1,5–2 м и заровени на 30–40 см, за да се предотвратят подкопи;
- укрепете кокошарници, зайчарници и стопански постройки – плътни врати, прозорци и мрежи;
- съхранявайте отпадъците в плътно затворени съдове, недостъпни за животни;
- премахвайте хранителни източници – остатъци от храна, паднали плодове и зеленчуци;
- поставете осветление с датчици за движение или водни пръскачки със сензор;
- използвайте ултразвукови уреди или шумови устройства за прогонване;
- ползвайте миризми, които отблъскват – цитруси, оцет, кафе, амоняк (внимателно и безопасно);
- присъствието на куче пазач често е ефективно средство срещу проникване на лисици.
Съвети за безопасност
- използвайте само хуманни методи за прогонване – ултразвукови уреди, живоловни капани, водни системи;
- не прилагайте токсични примамки или отрови – опасни са за хора, домашни любимци и други животни;
- при ухапване или съмнение за контакт с болна лисица потърсете медицинска помощ незабавно;
- ограничете директен контакт и не се опитвайте да хващате диво животно без подготовка.
Методи за борба
Лисиците не подлежат на унищожаване, а на прогонване и контрол, особено в близост до стопанства и дворове.
- капани за живо улавяне – поставят се по пътеките им и примамват с храна; преместването се извършва според закона;
- ултразвукови уреди – излъчват честоти, неприятни за лисиците;
- водни и светлинни системи – плашат животните и ги държат на разстояние;
- натурални репеленти – оцет, амоняк (внимателно), цитрусови кори, кафе.
Често задавани въпроси
Как да разбера дали имам проблем с акари?
Може да усетиш симптоми като сърбеж, кихане, хрема, възпалени очи — особено ако си алергичен. Освен това ще забележиш прах, който се събира по-често от обикновеното и потъмнели участъци по матраци и възглавници.
Как да разбера дали имам проблем с акари?
Може да усетиш симптоми като сърбеж, кихане, хрема, възпалени очи — особено ако си алергичен. Освен това ще забележиш прах, който се събира по-често от обикновеното и потъмнели участъци по матраци и възглавници.
Как да разбера дали имам проблем с акари?
Може да усетиш симптоми като сърбеж, кихане, хрема, възпалени очи — особено ако си алергичен. Освен това ще забележиш прах, който се събира по-често от обикновеното и потъмнели участъци по матраци и възглавници.
Как да разбера дали имам проблем с акари?
Може да усетиш симптоми като сърбеж, кихане, хрема, възпалени очи — особено ако си алергичен. Освен това ще забележиш прах, който се събира по-често от обикновеното и потъмнели участъци по матраци и възглавници.
Как да разбера дали имам проблем с акари?
Може да усетиш симптоми като сърбеж, кихане, хрема, възпалени очи — особено ако си алергичен. Освен това ще забележиш прах, който се събира по-често от обикновеното и потъмнели участъци по матраци и възглавници.




