Къртици
Къртиците са едни от най-скритите обитатели на градините и дворовете – прекарват живота си под земята, изграждайки сложна система от тунели. Макар рядко да се виждат, следите им се забелязват лесно по характерните купчинки пръст, които оставят на повърхността.
Информация за къртиците
Разред: Eulipotyphla – къртици, таралежи и земеровкови
Семейство: Talpidae – типичното семейство на къртиците
Местообитание: Подземни тунели в градини, поляни, ниви, паркове и влажни почви
Видове в България: Европейска къртица (Talpa europaea)
Продължителност на живот: Средно 3–5 години в природата
Размножаване: Бременността трае около 4–6 седмици; женската ражда 2–7 малки в подземно гнездо през пролетта
Видове в България
В България най-разпространен е европейският кърт (Talpa europaea), който се среща както в равнините, така и в по-високи райони.
Навици
С какво се хранят?
Къртиците са изцяло месоядни – хранят се с дъждовни червеи, ларви на бръмбари, охлюви, гъсеници и други почвени безгръбначни. Имат много бърз метаболизъм и трябва да се хранят почти постоянно, като дневно изяждат количество, приблизително равно на собственото им тегло.
Известни са и с това, че складират живи дъждовни червеи в специални „кладенци“ в тунелите си, като предварително парализират плячката с ухапване.
Активен период
Къртиците нямат ясно изразен сезон на покой – активни са през цялата година. През зимата се придвижват в по-дълбоки тунели, където температурата е по-стабилна.
Те не са дневни или нощни животни в класическия смисъл – активността им се редува на цикли от няколко часа работа и хранене, последвани от почивка, което ги прави трудни за наблюдение.
Местообитание
Къртиците предпочитат влажни, рохкави и богати на червеи почви – затова често се срещат в градини, зеленчукови лехи, пасища, паркове и обработваеми земи. В планински и горски райони също са разпространени, особено по краищата на горите и ливадите.
Избягват каменисти и сухи почви, защото са трудни за прокопаване и бедни на храна.
Размножаване
Къртиците се размножават веднъж годишно, най-често през пролетта (април–май). Бременността трае около 4–6 седмици, след което женската ражда 2–7 малки в специална гнездова камера, постлана с трева и листа.
Малките се раждат слепи и голи, но след 4–5 седмици вече са готови да напуснат гнездото и да заживеят самостоятелно. До края на лятото младите започват да копаят собствени тунели.
Вредни ли са къртиците?
Да – къртиците могат да причинят материални щети, особено в дворове и градини:
- разкопават тревни площи и оставят купчинки пръст („къртичини“);
- повреждат корени на млади растения и разсади;
- нарушават структурата на тревни площи и понякога засягат напоителни системи.
Къртиците не нападат хора и домашни любимци – не хапят и не причиняват пъпки. Основният риск е стопански: щети върху тревни площи, лехи и реколта.
Препоръчани продукти и решения
Категории продукти
Превантивни мерки
- осигурете добра дренажна система – по-сухата почва намалява червеите (основната им храна);
- засаждайте отблъскващи растения: нарциси, невен, лук, чесън, рицинус;
- поставете физически бариери – подземни мрежи или метални огради около лехи и тревни площи;
- поддържайте двора чист и тревата редовно окосена;
- избягвайте прекомерно торене с органични торове, което увеличава хранителната база (червеи и ларви).
Съвети за безопасност
- използвайте хуманни методи за прогонване – ултразвукови уреди, капани за живо улавяне, натурални репеленти;
- не заливайте тунелите с токсични химикали или отрови – риск от замърсяване на почвата и водите;
- ако използвате димки/газови средства – само на открито и далеч от хора и домашни животни;
- при работа с механични капани носете ръкавици и спазвайте инструкциите, за да избегнете наранявания;
- при по-голямо нашествие потърсете професионална помощ вместо крайни и опасни методи.
Методи за премахване
В много райони къртиците са защитени или е препоръчително контролът да се извършва хуманно. Най-добър резултат се постига с комбинация от мерки.
- капани за хващане и преместване – хуманен метод, позволяващ животното да бъде преместено далеч от градината;
- ултразвукови и вибрационни уреди – създават шум и вибрации в почвата и прогонват къртиците (често по-ефективни при влажни/глинести почви);
- натурални репеленти – рициново масло, чесън, оцет, лютив пипер и други силни миризми;
- водни и димни средства – временен ефект; често къртиците изграждат нови проходи;
- химични средства – нежелателни заради риск за почвата, домашни животни и полезни организми.
При масово нападение е добре да се потърси професионална фирма за контрол, която използва безопасни и одобрени методи.
Често задавани въпроси
Как да разбера дали имам проблем с акари?
Може да усетиш симптоми като сърбеж, кихане, хрема, възпалени очи — особено ако си алергичен. Освен това ще забележиш прах, който се събира по-често от обикновеното и потъмнели участъци по матраци и възглавници.
Как да разбера дали имам проблем с акари?
Може да усетиш симптоми като сърбеж, кихане, хрема, възпалени очи — особено ако си алергичен. Освен това ще забележиш прах, който се събира по-често от обикновеното и потъмнели участъци по матраци и възглавници.
Как да разбера дали имам проблем с акари?
Може да усетиш симптоми като сърбеж, кихане, хрема, възпалени очи — особено ако си алергичен. Освен това ще забележиш прах, който се събира по-често от обикновеното и потъмнели участъци по матраци и възглавници.
Как да разбера дали имам проблем с акари?
Може да усетиш симптоми като сърбеж, кихане, хрема, възпалени очи — особено ако си алергичен. Освен това ще забележиш прах, който се събира по-често от обикновеното и потъмнели участъци по матраци и възглавници.
Как да разбера дали имам проблем с акари?
Може да усетиш симптоми като сърбеж, кихане, хрема, възпалени очи — особено ако си алергичен. Освен това ще забележиш прах, който се събира по-често от обикновеното и потъмнели участъци по матраци и възглавници.
